life in Norway

here I would like to present my life story in Norway, the school where I spend year of all kinds of moments .. so lest see .. come in, you are very welcome :)

1) first touch


седях си кротко на летището .. всъщност се опитвах да намеря нещо .. сякаш нещо вече ми липсваше .. и не можах да спя спокойно ..въпреки че пейките бяха удобни за ситуацията ми .. положението си беше екстра.. така или иначе бях там , то поне да ми е добре , понеже файда няма като се оплаквам.. и хоп в просъница по някое време успях да се огледам и да потърся нощта .. аа изненада . нямаше такова нещо .. беше все още светло .. и толкова мн хора препускаха на къде ли не .. сякаш нямаше спирачка тази върволица от забързани в посоката си същества .. няма пречка знам, когато човек иска нещо силно .. сигурно съм заспала , не си спомням мн неща, но нещо мн силно ме разтърси .. вътрешно .. мислих си наистина, че това е подарък..
.............

просто си лежах и слушах как един глас повтаря думи и това се превръща в мелодия .. песен .,. и по някое време ума ми вече разбира и вижда какво е наистина ,. до мене имаше семейство .. и те бяха силно вярваши ..можесе да се види по начин, по който се молеха и гледаха света .. жената имаше мн спокоен и в същото време изтормозен и тъжен глас .. не ми се иска да я вкарвам в рамки като я описвам .. бяха мн любезни . .това бяха първите хора, с които да пробвам английския си .. направо беше смешно нито те нито аз се оправяхме, но непринуденото и истинското общуване си остана .. всеки на своя си език .. и с погледи и жестове успяхме .. на мене мн ми хареса компанията им.. първо си мислих, че са някаква шайка ..ума ми прехвърляше разни глупви сюжети, понеже това ми беше и първото пътуване със самолет и да ися на летишето не ми е мн привични .. не че ми е проблем . но е някак си различно.. и все пак хората са еднакви .. може би понеже ходеха странно - заедно и се оглеждаха може би и те търсеха нещо .. томоже би и аз съм била за тях по съшия начин ;)

затова и гледам да не съдя хората .., опитвам се само да ги питам защо и как са стигнали до тука ..

кротко и смело поех напред .. към поредното предизвикателство ..

2) at the door of my new home, entering different world


Деня, в който пристигнах тук беше мн слънчев и светъл .. точно както си го представях .. въпреки че запозна с малка техническа неугледица - бяха ми спрели изходящите обаждания, въпреки роуминг .. това го споменавам не съвсем . за мене не е чак толкова загуба телефона . колкото посланието, което подсъзнателно получих .. това е ново и съвсем различно нещо за мен .. и сега имам възможност да се фокусирам върху себе си в това място и среда .. и благодаря на себе си, че си повярвах :)

.......

и ето ме .. вече тук и с пълни заспали сили да попивам всичко, което се случва наоколо и вътре .. наистина може би от пътуването . но в началото бях като премазана .. и само спях .. то докато свикна първо с езика . после със самата сграда .. толкова много врати и възможности да отидеш някъде .. осообено интересно като не знам къде искам да ида .. и все още има толкова мн тайни местенца където може да надзърнеш в нещо мн по не материално и вълшебно ... особено нощите .. толкова ясни и сякаш сме през деня . няма разлика къде и кога .. и особено като имаш нещо да правиш и имаш усещането, че си в безкрайност .. и няма граници . няма никакви огради и пречки за душата и възприятията .. хубаво е да си идеалист и още по хубаво да си вярваш и да вярваш на хората ..

......


this is the end of this short story .. but there is more

3) my first impressions from the view around

...........

Просто и елегантно аз и прородата наоколо .. докосване със силата и великолепието на вече сътвореното и мъдрото ..
Имах време няколко дни да се аклиматизирам към средата и особено към белите слънчево безлунни нощи :)
В началото се опитах да се огледам къде съм .. както всеки човек прави на ново и различно непривично място .. ума искаше да знае къде е и какво може да прави за напред ..
няма да забравя момента когато се опитах да намеря уж по пряка пътека до езерото и се оказах в капан .. имаше ограда .. странно .. мислех си че тук няма такива неща, но ето .. има и изненади или поне не са толкова често срещано явление .. и се борих с влажната земна повърхност и храсти .. беше интересно в крайна сметка стигнах и наистина разбрах че всичко става от мен ..
аз правя нещата да се случват .. аз не че не го знаех,
но всеки път се изненадвам .. обичам да се изненадвам .. това ме прави щастлива както мен така и другите хора :)
всички пътища водят към моя дом .. или моята представа
за такова място ..
намерих своето място .. и моята усмивка намери място от където да черпи и да дава :)

заповядайте и вижте как се случват нещата ...


.........

аз виждам във всяко нещо учител .. до всяко нещо, до което се докосвам аз и моята същност .. както и това, което аз докосвам ..

всичко е свързано . тук е мястото където имам свободата и яснотата да го видя как точно се случва наистина .. без мн прах в очите .. макар да има и мн неща, които не успях да видя в началото .. но всяко нещо с времето си :)

всичко се проемня и все пак не си губи същността .. остава си тук .. понеже има кой и какво да го определя ..

.....

усещам как хората сме като едни малки капчици вода .. и непрекъснато си меним състоянията и преминаваме от една в друга .. растем или пък се свиваме .. но си оставяме място и вратичка да се върнем на удобното и сигурно място .. защо ли се страхуваме .. от неизвестното и дълбокото ...

4)  Where did I get ? What is this magic place doing with me ?

..........

сякаш мястото няма значение ... усещане за яснота ...

това беше едно от първите неща, които ми минаха през главата .. въпреки че беше преди около 3 месеца .. някои неща нямат граници във времето и е трудно да бъдат категоризирани или пък обяснени с нашия апарат :)

лежах си чувствайки Земята и всичко от нея наоколо - възможно най близо до нея ..

всяко нещо беще ново за мен .. исках всичко да попия и да го запомня .. мислех си, че сесгашния момент е важен толкова важен, че трябва с нещо да го запомня .. и се чудих и търсих .. с окото на наблюдател . за кратко мн несъсредоточен .. но после видях какво толкова ми е липсвало преди в града .. дори и от време а време да имах достъп и възможност да се докосвам с планината и с духа на природата ..

разбрах какво е липсвало при мен ..

спомена за единство с природата .. и възможност да се разлея в нея .. да стана част и то осезателна .. не само придуцираща ненужни неща ...

разбрах, че всичко което е непотребно .. то просто си отива .. рано или късно изчезва или се размива във всичко наоколо :)

дори не бях се съсредоточила .. и мислите изчезнаха

появиха се нови и съвсем различни усещания .. звука на природата навлезе напълно и мн чувствително в мен .. не само това .. просто се оставих да ме погълне .. въпреки мократа трева и земя .. аз обичах природата в този момент и всичко

защото природата сме всички ние .. независимо какво и как го правим ..

дали сме ненужни или мн важни .. това няма значение

..........

5)  another working day – leaf letting in the city

.......

тук започва една страница друга от моя живот .. свързана с работата, която от време на време се налага да бачкам .. като в сбъдната мечта се чувствам.. през цялото време ..

започна мн спокойно и слънчево .. попитаха ме искаш ли да се разходиш из града и да свършиш малко работа .. защо да не .. аз бях с идеята не само да се забавлявам, но и да си свърша задачката, коеото мн добре се получи .. без мн излишно стресово настроение ..

и най-важното беше мн хубава тренировка за мен .. за мойте крачета и за картографските ми способнсоти .. всичко, което знаех за ориентирането ..просто изкочи от главата ми и вече четях картата като пръв приятел :) и все пак си зависи от това какво и как искаш да си правиш деня ..

и както можеше да се предположи .. моя милост изпусна мястото на срещата . бях се заблеяла по някаква зелена полянка . и въпреки че бях сложила означителни знаци .. в розово . чак по късно ме забелзяха .. като се раздвиших от зелената си морава ..

тук виждам колко съм близо до себе си .. и все пак някак си не мога да се спра със сравненията . въпреки че се опитвам .. мозъка ми само така е свикнал да работи и да оценява

въпреки че не ми харесва това, което виждам по дворовете на хората .. това знам, че мн говори за самите хора .. виждам го въпреки, че не искам да влизам в общуване с местните хора с предразсъдъци .. просто си правя някакви изводи . не е задължително да са верни .. просто са моята гледна точка .. важното е, че хората тук изглеждат и се надявам и да се чувстват щастливи .. това е най-основното за мен :)

някак си имат прекалено мн неща, които са меко казано фалшиви или изкуствено сложени зада създават уют .. но това не е моята цел .. да характеризирирам хората .. за съжаление нямам мн голям досег с местните .. но нещата не са в крайности само .. тъй че знам че всичко е временно и ще мине и друго ще дойде .. но момента между тези две или мн неша е важен в същност :)

толкова филостване за местните хора .. те си знаят какво правят . но понякога е хубаво и да го показват .. имам чувството че се поставят в някаква клетка .. и си канализират нервите и емоциите по по различен от нашия начин на живот .. това в друго писмо ще споделя .. сега ще приключвам с излиянията :)

.......

6)   some thoughts to share with you, listen …

---------

Знам .. не съм писала тук от доста отдавна .. и сега намирам думите и средствата да кажа това, което ми е на ума и на сърцето .. без да се притеснявам или крия .. няма смисъл от тази игра ..

стига Самсара .. въпреки че все още не виждам как да изляза .. знам какво искам .. виждам кръга, в които се въртя .. и виждам, усещам, споделям идеята да изляза за малко поне .. и да видя как изглежда света от горе .,. или по скоро от другата му страна .. не ограничена .. исках да го постигна постоянно .. но започнах да усещам как хората около мен започват да навлизат и да ограбват .. може би е прекалено да кажа кражба, понеже съм част от общото и знам и чувствам, че съм парче от цялото и търсенето ми не спира .. просто нямам мн думи, с които да изразя себе си сега .. затова и съм тук ,. за да намеря точно начина си .. да мога да се покажа и отдам на всички наоколо .. да направя своя скок . не само в общуването .. но и в споделянето ..

това е моята борба .. да науча да се споделям .. и да не очаквам нещо .. тук станах проводник на мн енергии .. усещам ги . как върлуват и как бушуват .. може би и затова се люшкам през цялото време ,. понеже ми я няма все още пълната картинка .. забравих ясното, с която тръгнах от къщи и с която прегърнах всичко .. успях да се залутам .. но виждам как привличам точните хора, за да ми покажат или по скоро да ми напомнят какво и как да търся и да не заспивам ..

дааа .. днес за първи път усетих как хората са си същите .. но моя поглед се променя и се моделира .. и то не от другите хора .. те са само част от общата картинка .. допълват пъзела .. всичко идва от мен .. от това какво и как искам да разпростра себе си .. и до къде ми стигат границите ..

видях и почувствах просто и елементарно ограниченията на тялото и предразсъдъците на моя ум .. видях ги и ги преглътнах .. правех се на клоун пред себе си .. но няма за къде да се преструвам и да се самозалъгвам ..

искам да давам на хората .. и да не очаквам .. не искам нищо, но искам и да си имам своя свят и своята енергия .. знам че се глезя и се искарвам мъченик .. перфектни неща и хора няма .. но има стремеж и искрена воля за промяна .. тъй че знам ще продължа да мечтая .. и да творя .. в своя си стил ..

къде малко неразбрано .. къде с повечко глупост и усмихнато лице ..

осъзнах и разбрах .. че най важното е настроението . но това което идва от вътре .. не на повърхността .. това е само начало или способ.. от вънка промяната се случва, за да мога да видя ясно . какво е от вътре .. и как точно да продължа ..

не ми е идея да храня егото си само .. искам да изплувам от собствените си емоционални и духовни сривове .. и да науча уроците си .. не само да ги забравям .. и да повтарям всичко пак от начало ..

знам че това което имам сега е мн ценно .. всичката тази енергия .. сила наоколо ,ми .. не искам да я изпусна и може би затова точно сега се намирам в никакво положение .. и затова усмивката ми е друга . . и сянката и осанката и всичко .. понеже преследвам нещо, коеот от само себе си се регулира ..

не мога да накарам някого да прави нещо въпреки силите и желанията си .. не искам да управлявам .. искам да се пусна отново по течението на моята интуиция и да си повярвам . . да се отърся от негативизма и влиянията наоколо ..и да видя усмихната си муцуна в другите хора ..

пожелавам успех и мн сили на тези, които четат тези редове .. и на себе си .. малко повечко гласност и концентрация .. има нужда .. няма смисъл

обичам да казвам нещата каквито са .. пак ще пиша .. това съм аз .. кой друг

7)